ПОРТАЛ-САЙТИндексЗбИжЗИЙCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Историята

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
felix666
Тъмен Джедай
Тъмен Джедай
avatar

Male
Брой мнения : 364
Age : 24
Местожителство : Ох не ми се мисли да пиша...
Професия : Комарджия
Любим цитат : Дойдох,видях,победих.
Registration date : 22.08.2006

ПисанеЗаглавие: Историята   Пон 7 Май - 12:28

Част 1
Историята на Феликс

Феликс взе пушката си,почисти я и я върна на мястото и до леглото му.Легна на твърдото легло в ъгъла на пустата си каюта ,където имаше само легло и шкаф в който си прибираше униформата,и бронята.Загледа се към металният таван и се зачуди каква ли беше следващата му задача.От малък той бе израснал по различни места докато не се беше хванал за наемник.Сега дори не знаеше на чия страна се биеше,единственото което беше узнал бяха имената на сержанта му и неговият екип.След броени секунди засвири бойната аларма.
Скочи бързо от леглото отвори шкафа и извади бронята която му беше служила много добре през годините,и я облече.Вдигна пушката и се прости със стаята си.В коридора се бяха подредили целият взвод в пълно бойно снаряжение.Зае мястото си до Ковалски и Хев в бойната редица.Чу високият глас на Сержанта.
-Пристигнахме момчета!Знаете операцията!Влизаме,избиваме ги до крак,и изчезваме без дори да са ни видели!-изфуча бързо той.
-Знаете екипите си!Първи и втори екип атакуват отпред,трети ,и четвърти ги притискат по фалангите,шести и седми спират отстъплението им отзад,така че да ги обградим отвсякъде.След това се изнасяме.-това бяха последните му думи преди да се затичаме към совалките.
След броени минути той беше седнал и се беше приготвил за невероятното кацане на повърхността.Когато корабът излетя коремът му се обърна.Кацнаха не беше точната дума,по-скоро се разбиха на земята.За жалост беше във първи екип който винаги вършеше най-тежката работа.Усети гадната миризма на изгоряла плът във въздуха.Затича се към най-близкият хълм за да потърси прикритие.Когато стигна се хвърли на земята,защото до него пролетяха над десет бластерни изстрела.До половин минута се присъединиха към него Хев,Ковалски,Хънтинг и Джек.
Джек!Изпразни гранатомета си в бункера!-викна му той.
Джек изпрати всички гранати в бункерът който избухна по изстрелите му.
Следващият хълм е вашата следваща точка от мисията,завземете ли го печелиме първа линия!-чуха четиримата от комлинковете си инсталирани в шлемовете.
Затичаха се, навсякъде профучаваха изстрелите.За нещастие един уличи Хънтинг в главата.Без колебание и нахъсани от загубата на свой те се затичаха още по-упорито.Пред тях се появиха четирима врагове.Без секунда колебание ги ликвидираха.
Браво момчета!-чуха думите на сержанта по комлинка.
До пет минути идваме и ви взимаме,само трябва да задържите шибания хълм!-викна той.
Слушам сър,ще го защитаваме на всяка цена!-отговори му Феликс.
От някъде се чу профучаване,след което Хев,Ковалски и Джек бяха посечени на парчета.Усетих някаква невидима ръка да стиска гърлото ми.Видях първоизточника и,а той беше нещото с което най-малко трябваше да имам вземане-даване, а именно Сит.Усетих как хватката му се отпуска.
Само това ли можете,не знам как продължавате да ни побеждавате!Ако имах повече власт до сега да сме ви унищожили.-рече той.
Ще те убия,гаден изрод!По какъвто и да е начин ще го направя!-викна му Феликс.
Това беше изблик на ярост породен от смъртта на приятелите му.В следващият момент се задуши и припадна....
Феликс се събуди с страшни болки в главата.Видя един човек и го попита къде се намира.
-В Риши.-отговори му той.
А-а-а,какво правя тук,от къде дойдох?-попита го Феликс.
Как се озовах тук?-добави той.
Сам самичък дойдохте.-отговори му човека.
Мерси.-каза му Феликс и тръгна по тясната пътека.
След дълго вървене,пътеката свърши и се озова пред някакъв храм.Той влезна в него.Когато погледна във вътрешността му видя тъмен силует...


Последната промяна е направена от на Пон 7 Май - 13:12; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://Games.BG
DuGalle
Рицар Джедай
Рицар Джедай


Male
Брой мнения : 917
Age : 30
Местожителство : При майката на Dadi
Професия : Баща на Dadi
Любим цитат : Go to hell dadi and burn there!
Registration date : 26.07.2006

ПисанеЗаглавие: Re: Историята   Пон 7 Май - 12:34

Част 2
Извадка от холокрона на Дарт Моул:

След моята смърт на Набу аз бях пречистен от самият човек когото убих преди това. Джедая Куай Гон Джин, как се свърза с мен какво стана нямам представа нито пък всякаква представа за времето в което се случваше това мисля че бях в безкрайността на силата този джедай ме пречисти от лъжите на Палпатин който ме предаде цялата ми омраза и гняв се изпариха в въздуха но остана чувството за предателство. За времето в което бях там не чувствах гняв не чувствах омраза към джедайте срещу който Сидиъс ме беше вмъкнал в главата. След всичко което се случи не можех да си обясня как успя Палпатин да ме привлече и корумпира до такава степен. Бях станал дух от силата под обучението на Куай Гон който така и не отговори защо помага на тъмната душа която го погуби а винаги отвръщаше: -Силата има планове за теб и ти не си виновен за смъртта ми това беше предначертано. Никога не разбрах какво искаше да каже. Но един ден той просто се появи в вечно ярко бялата не бих могъл да я нарека стая но мястото където бях откакто би трябвало да съм мъртъв и ми каза
-Твоето време дойде Моул време е да се завърнеш не само като дух.
След тези думи не помня нищо освен че бях като нещо свръх естествено можех да отида навсякъде където пожелаех можех да съм в сената или пък на състезание в Мос Еспа или пък да стигна от Бастион до Нал Хъта само с мигване на окото. Тогава аз наблюдавах, наблюдавах всичко видях войната на Клонираните видях покварата която разпръскваше Палпатин видях и края на джедайте бях на много места когато дойде заповед 66 но не можах да направя нищо аз бях просто един дух който никой не го забелязва. За това време бях научил много повече от двайсет години бях дух от Силата и бях готов за това което планирах още от момента в който Кауй Гон ме изпрати. Бях готов да се завърна физически в света. И накрая това стана. За място на моето завръщане бях избрал Корибан мястото на което подмолна група сити работещи срещу Палпатин и Вейдър бяха изпратили моят кораб “Ятагана” преди да се материализирам на Корибан ме срещнаха удивително много древни ситски лордове и почти всички мe оплюха затова, че съм слаб, че ме е победил един падуан че съм предал каузата единсветно духът на Дарт Нихилъс ме подкрепи и ми помогна в моето премеждие не знам защо не разбирах това което той казва но беше факт че чрез неговата сила аз се материализирах в гробницата му. Всичко беше много странно сякаш не знаех какво е да си жив но все пак се съвзех и върнах кораба си и дройдите ми в мое притежание избивайки последователите на покварената Ситска група, която в последствие разбрах че е пратила мой клонинг по петите на Вейдър. Сега беше време за прибирането на меча ми който беше пратен на Бисс любимата планета на Сидиъс.
След дълго планиране аз пак се сдобих с меча си бе дори да се разбере.

По същото време в стаята за медитация на Лорд Сидиъс:
Тъмният лорд се взираше в огромният кристал в който събираше енергията на убитите си врагове и отново си спомняше събитията който го зареждаха. Наслаждавайки се на клането на джедай оцелели след заповед 66 и опитали се да погубят скъпоценният му ученик извенъж видението се промени и се чу детски глас който вика –Господарю помогнете ми аз съм в беда спасете ме вие казахте че, ще се грижите винаги за мен, че ще сте мой приятел защо ме оставихте господарю? Във видението си Палпатин продължи да се оглежда и да търси момчето което вика пулсът му се очестяваше а това се случваше невероятно рядко. И тогава той се озова в тъмна стая и пред него на колене имаше дете което плаче. Сидиъс се поколеба но се приближи и посегна да сложи ръка на рамото на момчето но тогава момчето се превърна в тъмна сянка със зъби и ярко червени нокти нахвърли се върху Повелителят на Ситите и започна да го разкъсва парче по парче Палпатин напразно викаше своят ученик Дарт Вейдър който се беше появил и само наблюдаваше как господарям му бива разкъсан.
Накрая с един последен удар сянката разпръсна Палпатин на хиляди парчета. Императора излезе от транса на медитацията си изтегнат на стола и с разширени зеници как беше възможно това той повелителят на мрака да изпита страх какво значеше това видение коя беше сянката и защо Вейдър не му помогна може би никога нямаше да разбере.

След като си прибрах меча и кораба трябваше да си намеря убежище далеко от столицата и Бисс където да планирам своето отмъщение за предателя който ме погуби.
И избрах планетата Риши която е достатъчно близо за да знам какво става в Империята и достатъчно далеч от взора на Палпатин. По времето когато се заселих в един от храмовете построени от незнайна цивилизация живявла някога на планетата бях достатъчно далеч от колонистите който се бяха заселили но все пак аз придобих нова самоличност приех името ДуГал и се представях за военен когато напусках планетата и оговарях сделките си чрез който прикривах истинската си цел. Кой би помислил че аз Дарт Моул ситски ученик един ден ще се превърна в мирен предприемач. Поне засега изглеждаше така, че мойте тренировки ще провеждам само в тъмнината на храма ми и ...

В подземията на един храм на планетата Риши:
В този момент ДуГал усети присъствие зад него някой проникваше в бърлогата му. Моул се присегна с Силата и си взе меча приготви се за битка този който идваше имаше голям потенциал в силата дали Императора най-накрая не беше го усетил дошло ли беше времето за последната битка. ДуГал щеше да разбере след секунда приготви се включи меча си и се обърна към вратата и видя някой приличащ на наемник. Дали Палпатин беше паднал толкова ниско или беше оглупял с годините та да му праща наемници...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ued-dugalle.blogspot.com/
 
Историята
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
ForceGuild: The Force Consortium :: .::Фен Арт::.-
Идете на: