ПОРТАЛ-САЙТИндексЗбИжЗИЙCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Корусант

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Lino Walker
Bounty Hunter
Bounty Hunter
avatar

Male
Брой мнения : 798
Age : 24
Местожителство : Тарис
Професия : Ловец на глави (особено чалгарските)
Любим цитат : "I'm just a simple man trying to make my way in the universe." - Jango Fett
Registration date : 31.08.2006

ПисанеЗаглавие: Корусант   Сря 25 Юни - 23:38

Сектор R-89, в предградията на Галактическия Град, е много уютно и тихо място; прекалено отдалечено, за да бъде докоснато от суматохата и врявата на останалите сектори. Беше късен следобед, около високите сгради не преминаваха почти никакви спидъри. Тип Набу-J яхтата на Сенатор Синосрат Летнам тъкмо приближаваше платформата за кацане на една от най-високите сгради в околността. Сенаторът се връщаше от поредната среща на Лигата на колониите. Надали бе имал някоя по-досадна среща в кариерата си. "Ама че нахалник и глупак! - мислеше си сенаторът, докато яхтата му кацаше - не разбирам какво толкова има против мофовете. Говореше така все едно е против Империята... толкова ли е трудно просто да вземеш това, което ти дават и да си мълчиш?!..."- яхтата му кацна; вратата й започна да се спуска. Той и четиричленния му ескорт бавно се отправиха към сградата.
Сенаторът и ескортът му, състоящ се от щурмоваци, бяха на около десет метра от сградата. Тила на Лентам се виждаше перфектно през оптиката на бластер-снайперът Е-17D на Малек Леизар „Прекалено е лесно” - мислеше си той. Изчака петимата мъже да се отдалечат на още няколко метра. Сега вече тила на Лентъм беше перфектно осветен от следобедното слънце. Малек се усмихна замалко. Дълбоко си пое дъх. Бавно придвижи пръста си по продължение на спусъка. Натисна го силно. Лазерният лъч излезе от цевта на снайпера и за по-малко от части от секундата смъртоносният лъч проби черепа на сенатора и излезе през челото му, осгавяйки голяма обгоряла дупка в мозъка му. Щурмоваците не можаха да повярват на очите си чак след като остатъците от мозъка на Синсорат не започнаха бавно да се стичат от дупката в главата му, проправяйки си път през обгорелия тунел и събирайки се с кръвта от счупения му нос. Войникът, който стоеше отдясно на сенатора най-рано разбра какво става. Затича се към един кацнал наблизо спидер и скоро беше последван от другите трима щурмоваци. Четиримата потеглиха към сградата, от чийто покрив предположиха, че е дошъл изстрелът. Докато отиваха натам един от щурмоваците прати съобщение на всички имперски части в околността за инцидента.
Малек забеляза приближаващия към него спидър. Спидърът, който беше оставил на платформата и заредил с дет пак.
Щурмоваците вече приближаваха покрива и на него видяха човек. Трима от тях започнаха усилено да стрелят по снайпериста, който залегна и се скри от погледа им. Чу се писклив звук. Войниците се спогледаха. Последното нещо, което успяха да направят преди спидърът да избухне.
Малек отдели малко време, за да погледа как горящото парче метал, което преди малко беше спидър, стремглаво се спуска надолу и как четиримата щурмоваци паднаха тежко на твърдата земя.
Но той нямаше много време. Докато беше в асансьора, разглоби и прибра своя Е-17D в раницата си (ето още едно от предимставата в това да може човек да борави с оръжия). Малек бързо излезе на улицата. На нея нямаше много хора. Всички, които бяха на нея се бяха събрали около четирите трупа в бели брони. Малек тръгна към сектор R-88. Но след не повече от една-две минути видя спидъри, които се бяха насочили към платформата, на която беше убит сенатора и сградите около нея. Бунтовникът влезе в малка тясна уличка. Отиде зад един ъгъл и извади от раницата си черна дрипа, която, изглежда, преди време е била роба. Той я облече и тя го покри целия, а качулката й напълно закри лицето му. Малек излезе на друга улица и започна да куца по посока на сектор R-88. Видя наближаваща група щурмоваци и умолително протегна ръка към тях. Те го отминаха и Малек Леизар продължи по пътя си към сектор R-88, където беше скрил спидъра си.

***

След няколко часа щеше да се стъмни; улиците на сектор Т-38 бяха по-пълни откогато и да било през деня.
Някой беше развалил хипердрайва на яхтата на сенатор Съибом Нартуард; изглежда този, който го е направил е целял яхтата да се взриви във въздуха, но очевидно не е разбирал много от хипердрайвове. Сенаторът ходеше по оживената главна улица заедно с ескорт от шест щурмовака. Всички им правеха път и затова около тях имаше много свободно място.
Близо до сенатора и ескорта му се движеше фигура в доста парцалива черна роба. Същата фигура, която преди около час излезе от сектор R-89. Малек бръкна в джоба си, където имаше дистанционно за взривяване на дет пакове. Натисна един от бутоните му. Яхтата на сенатор Съибом се взриви, а заедно с нея и платформата, на която беше. Експлозията беше проглушителна. Никой на улицата не знаеше какво точно се е взривило, но все пак, или може би точно заради това, всички се разбягаха в панически страх. Тълпата беше голяма и свободното място около сенатора и ескорта му бързо започна да се смалява. Щурмоваците направиха опит да успокоят голямата тълпа, но не постигнаха нищо. Един от войниците стреля във въздуха, но това само допринесе към общото смущение. Друг щурмовак допусна фаталната грешка да се отдалечи от останалите в опит да спре поне част от обезумялата тълпа. Още в момента, в който спря на едно място, беше стъпкан. Двама от войниците отидоха да му помогнат, а трети започна да говори по комлинка си.
Малек използва този момент на смущение, за да действа. От ножницата на колана си извади вибронож. Оръжието се различаваше от обикновените виброножове по това, че в средата имаше малка колба със зелена течност. Тичайки към сенатора, Малек изади с лявата си ръка бластрера си. Проправи си път през група бутащи се хора, замахна и промуши Съибом в гръб, след което застреля щурмовака, говорещ по комлинк.
Ножът без проблем си проправи път в гръдния кош на Съибом и върхът му се заби в сърцето му. Съибом изкрещя от болка.
Веднага щом промуши сенатора, Малек завъртя ножа в легнало положение. Застреля един от прицелващите се в него щурмоваци, натисна бутон под острието на ножа и завъртя трупа към останалите войници. Те не посмяха да стрелят, но тръгнаха да заобикалят Съибом.
Острието започна да вибрира слабо, но беше достатъчно, за да счупи моментално колбата в средата му.
Секунда след натискането на бутона, Малек извади ножа от тялото на сенатора и побягна. Мястото на виброножа, където беше колбата беше празно. Двама от щурмоваците побягнаха след атентатора, а третият остана при сенатора.
Част от зелената течност полепна по сърцето на сенатора, а по-голямата част полепна по двата му бели дроба. По трите органа се образуваха множество зелени мехури. Сенаторът падна и започна да се гърчи и дави. Сърцето и белите му дробове започнаха бързо да се разширяват, докато не досигнаха предела си и се пръснаха. От устата му потече кръв. Сенатор Съибом Нартуард беше мъртъв.
Малек влезе в почти безлюдна странична уличка. Тълпата вече забавяше ход. Изглежда, всички зпочваха да забелязват трупа на сенатора. Изведнъж, Малек чу викове зад себе си. Знаеше кой го гони, но все пак погледна назад. Двамата щурмовака тичаха след него. Те откриха огън, но, за голямо щастие на Малек, не бяха станали по-точни откакто служеше в Империята. Още веднъж погледна назад, след което се обърна напред и продължи да тича. Вдигна бластера си и стреля над лявото си рамо. Направи същото и под дясната си подмишница. Чуха се два сподавени вика на агония.
„Ама че ужасна снхронизация!” помисли си Малек, прибирайки бластера си. Отново беше безсмислено, но той погледна назад. И двамата щурмовака бяха мъртви.
Два сенатора за един ден! Още пет и щеше да подообри рекорда си... обаче имаше чувсгвото, че забравя нещо... бластерът му си беше на мястото, топлинните детонатори също, виброножа.... „Мамка му! Виброножът!” чак сега се сети, че беше изпуснал ножа си малко преди да отбие в страничната уличка... за момент си помисли да се върне, но бързо осъзна, че идеята е глупава и душегубна. „И без това, дори да открият ножа, няма да разберат много. Нали затова дадох осемстотин кредита за тези ръкавици...”
Наистина нямаше от какво да се притеснява. Беше невъзможно да се оставят отпечатъци с ръкавиците, с които беше...


Последната промяна е направена от Lino Walker на Чет 14 Май - 22:35; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://legacyofkainphbb.forumotion.com/
Bloodcount
Посветен
Посветен
avatar

Брой мнения : 19
Age : 23
Registration date : 14.07.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   Вто 15 Юли - 2:37

Сектор N-77, тихо и спокойно място.Пулонощ е, почти никъде няма светлини, няма никакво движение секторът прилича на изоставено гробище.
-Фауст, пристигнахме.
-Добре , момчета нека навестим нашите имперски дружки!-при тези думи Фауст взе един голям съндък и започна да зглобява нещо .-Момечета, ето каква е мисията-вие отивате да откраднете информацията, аз одържам фронта.Нищо повече, ще бъде пълна скука, но какво да се прави...
-Фауст, вече пробихме дупка, можем да се изтеглим-каза един от бунтовниците.
Всички напуснаха кораба и влязоха в зградата.Намираха се в една голяма стая, имаха доста кашони на едната стена."Спокойно място"каза си Фауст.Тогава вратата се отвори и вътре влезнаха 8 щурмоваци.7 От тях бяха воуражени със пушки, а един от тях имаше гранатомет.
-Какво чакате?-попита Фауст-Вървета, аз ги поемам.
Бунтовниците се изнесоха.Фауст беше облечен във черни панталони и черна риза.той извади своят мечи им каза-Хайде момичета, да потанцуваме!-Фауст се затича към тяхтой навлезе между тях и завъртя меча си за да ги разпръсне.Двама от щурмоваците паднаха мъртви. Те откриха огън по Фауст.Той направи кълбо назад за да избегне повечето от куршумите, но част от тях го прободоха в гърба.Той изтена.Фауст извади пистолета си и започна да ги обстрелва.След около минути броят на щурмоваците се намли до трима.Фауст хвърли меча си и разполови още един от импрските войници.Във стаята влязоха още пет щурмоваци.Тогава този със гранатомет изтреля една граната.Фауст направи задна ножица и вкара гранатата във самият гранатомет.Следва голяма експлозия. Щурмоваците паднаха мъртви и вратата се затрупа.
-Браво, хлапе, браво!-Пред него стоеше мъж около 45 годишен, със сурово лице, имаше белег на лявото си око
-Ти трябва да си Мерик.Елитният пазач на тази зграда-във тона на Фауст имаше голяма доза ирония която се понрави на Малек.
-Мълчи възтанническо куче!
Фауст побърза да извади меча си от тялото на щурмовака.Той облегна оръжието си на рамото си и кръвта на щурмовака започна да пада на капки.Мерик се изсмя.
-Нима мислиш че едно желязо може да се мери със светлинен меч!?
-Ела по-близо и ще разбереш!
-Смъртта ти ще ми направи огромно удоволствие ,въстаннико.
Фауст натисна копчето на меча си и острието се покри със синыо сияние.Двамата мъже се затичаха един към друг.Когато остриетата се срещнаха се чу оглушетелен звуки двамата бяха отблъснати наколко крачки .Мерик започна да засипва Фауст с бързи удари.Възстанникът ги отбиваше с лекота.Той успя да пробие защитата на имперският слуга и го изрита.Мерик се претърколи и изстена от болка.Тогава тойстисна по-здраво светлиния си меч и започна да иползва силата за да удря по-бързо.Фауст беше в затруднено положение.След като отби една серия от удари той скочи.Мерик го последва и нанесе удар на Фауст през лявата ръка.Мечът на бунтовника падна.Фауст се качи на върха на кашоните.Той извади своят бластер и започна да обстрелва Мерик.Ситът отбиваше атаките.Един устрел се устреми към Лицето на Фауст и той беше принуден да залегне.В крайна сметка той постигна целта си- да разконцентрира своят опонент.Фауст скочи и изрита Мерик в гръдния кош.Имперският войн успя да отскочи и се покачи на върха на кашоните.Фауст скочи , но успя да се хване само за кашона с лявата си ръка, не да се изкачи.Мерик се усмихна.
-Сега ще умреш!-Фауст изолзва момента, за да хване мерки за крака с дясната и ръка.Ноктите му потънаха в кракъ на Мерик.Ситът изкрещя.Той вдигна светлинният си меч, за да отрееже главата на Фауст.ВъзстанникътХвърли опонента си във въздуха.След това Фауст се отблъсна от кашона и хвана Мерик за дясната рък.От ръката на ситът започна да тече обилно кръв.Фауст Стовари юмрукът си върху гръдният кош на Мерик.Чу се звук от шчупване на кости.Когато тялото на ситът удари земята от устата му излезнаха няколко струи кръв.Фауст взе меча си.Тогава влезнаха неговите друга.Единият от бунтовниците каза:Фауст, взехме информацията.
-Нека да вървим тогава.Имаме да посетим някакъв възтанник във сектор R-67...
Фауст се усмихна- беши минало доста време преди някой да го рани
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darth Haima
Ситски Лорд
Ситски Лорд
avatar

Брой мнения : 40
Age : 25
Registration date : 20.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   Пет 18 Юли - 10:55

Блейн се наведе отново да разгледа разположението на труповете , докато си мислеше : " По - ранкорите! Две покушения над лоялисти верни до мозъка на костите си на новия ред. Явно , империята отново трябва да доказва , че е способна жестоко да си отмъсти на смутителите на реда. Е , този , който е отговорен за тези кланета скоро ще го разбере. Злорада усмивка се разля по лицето му , докато мислите му го отведоха обратно на Душегубеца.

***


След дръзкото бягство на сенатора , му бе наредено да почисти кораба от трупове и следи от взривове , а командният състав се бе разпоредил четири ламбда совалки да претърсват близките системи за следи от бунтовниците...E , естествено не откриха и следа от тях. Колкото до собствената си задача - изпълни я с голямо настървение - смяташе , че в нея ще трябва да вложи енергията си. По - дяволите!!! Щеше да се пръсне от яд! Бе позволил , оня дърт минок - сенатора , да се измъкне , а това не удовлетворяваше ни най малко. Както и да е... Изпълни задачата си , почина малко и се зае да обхожда кораба , когато изведнъж завиха аларми , а из коридорите се разнесе заповеден глас : Внимание всички офицери да се явят под строй на главен хангар Е17! Ще имаме важен посетител! До пет минути всички офицери да се явят на... И все неща от този род. Той веднага се бе завтекъл към хангара , а там вече в четири редици се строяваше целия команден състав - от ново пристигнали курсанти - до заместника на капитана , който бе застанал в средата на хангара в очакване на совалката , която щеше да доведе важният гост. На четири крачки от офицерите и от двете страни на хангара се строиха над триста щурмовака и обикновени войници. Носеха се тихи разговори , тук там се чуваше приглушена на кихавица , или смях...Внезапно проехтя Отсечена команда "Мирно!" .Офицерите се изпънаха и скръстиха ръце зад гърба си и заеха леко разкрачена стойка. Войниците се изпънаха и долепиха бластерните карабини до телата си... Същевременно през панорамният щит се виждаше как към хангара плавно захожда една ламбда. Тя навлезе в хангара и кацна на около четиридесет крачки от заместник капитана. Дюзите и изсъскаха зловещо , изпуснаха малко сгъстен кислород и рампата и се спусна. По нея слязоха трима души .По униформите ясно си личеше какви са. Единият бе флотски капитан първи ранг , явно пратен тук за да замести капитан Сиич. Другият бе пехотен генерал с изпито лице , жесток поглед и побеляващи коси. Той носеше под мишница една малка черна кутия. Третият в групата , също бе облечен по войнишки - сиво облекло лъснати черни ботуши. Все пак по единственият знак поставен на лявото рамо си личеше , че няма военен чин , е човек от канцеларията на негово императорско превъзходителство.
След отправените обичайни официални приветствия „гостите се обърнаха към колоните на офицерите. Напред излезе пехотният генерал и заговори високо и отсечено:
-При нападението над този кораб всички сте се държали както подобава , и сте отбили бунтовническата атака с мъжество и непоколебимост. Цялата империя ви е благодарна. Негово височество император Палпатин е впечатлен.Като знак на добрата му воля , той нареди всички членове на командния състав , участвали пряко във водените бойни действия , да получат почетен знак за проявена храброст. Но един измежду всички вас е отговорен за навременното отблъскване на бунтовническата сган… И този човек ще бъде възнаграден! Младши пехотен офицер Никетиз – крачка напред! – извика генерала. Блейн напусна строя и с отсечена маршова стъпка стигна до генерала и отдаде чест.
- Блейн Никетиз , заради жертвоготовността Ви , предаността към императора и професионалната реакция ще бъдете произведен в чин лейтенант. Получавате и знака за проявена храброст. Вземете новите си отличителни знаци лейтенант.Сега ще Ви бъдат възложени , и някои отговорни задачи – освен да намерите и да върнет жив сенатор Полоок , ще трябва да обезвредите и атентатора , или атентаторите , който отнемат живота на сенатори…В собствената ни столица!!! Ясно ли е лейтенант?! Не показвайте милост!!...


***


Е , определено нямам намерение да показвам милост. А и атентатора е един – поне това знаем със сигурност… - просъска Никетиз. Пред него застана един щурмовак приближи се до него и заговори :
- Сър , трябва да дойдете , за да видите това – мисля че съставихме портрет на атентатора , а и анализторите смятат , че могат да Ви кажат нещо интересно за бойните му умения…
- Добре тогава – тръгваме.- промълви Никетиз и се запъти към една от читирите ламбди кацнали в близост ди инцидента. Той влезе във вътрешността й и я огледа подробно.Тя бе преобразувана изцяло като команден център. Имаше анализиращ дроид , техника за подслушване и координиране на войскови части. Също така на един панел бяха сложени около шест шлема на щурмоваци , близо до тях имаше холо проектор. Във вътрешността на совалката се бяха сбутали и трима анализтори. Щом видяха лейтенанта и тримата застанаха мирно , а единият от тях заговори:
- Сър готови сме с анализирането на картината записана от шлемовете на убитите щурмоваци- за атентатора открихме следното : Той е някаква изключително грозна кръстоска между анзат и дефел. Висок е около метър петдесет. Може би очите му са червени , не знаем със сигурност. Когато пуснахме образа му във местната мрежа открихме нещо много интересно за него – на имперската столица се подвизава с името Тоуч Сайдан. Наел е жилище в сектор j44 , във един от по бедните жилищни модули – номер 45А. Когато преди три минути се свързахме с наблюдателните ни дроиди , май го забелязахме да влиза в жилището си..
-Тогава тръгваме веднага ! – извика Никетиз.
-Сър докато пътуваме е добре да обърнете внимание на този вибро нож – конструкцията му е много интересна…
Минута и половина по – късно совалките бяха във въздуха , а Блейн се насочи към своята цел.

_________________
Покоят е лъжа, съществува само страст. Чрез страст аз постигам сила. Чрез сила - постигам могъщество. Чрез могъщество - постигам победа. Победата ще счупи моите окови. А силата ще ме направи свободен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bloodcount
Посветен
Посветен
avatar

Брой мнения : 19
Age : 23
Registration date : 14.07.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   Съб 19 Юли - 12:20

Фауст беше при своята цел- сектор J44.Неговият работодател се беше свързал с него "Наел е жилище в сектор j44 , във един от по бедните жилищни модули – номер 45А, после го е изоставил, за да заблуди имперските му преследвачи"Това беше цялата информацията с която разполагаше Фауст.Бунтовникът беше леко обиден-защо са наели ловец на глави като той е на тази планета?!"Ако има от кучетата на Палпатин ще имам шанс да изпробвам новата ръкавица която ми направи професор Одрун..." Фауст спря своят спийдър в една тъмна и претъпкана с боклук улица.Тогава той се обърна към своят придружител:
-Малкая, накъде да вървим?-Бунтовникът погледна холограмата, прокара пръсти през картата и след малко каза:
-Сър, не знам със сигурност къде е той, неговият спийдарът беше на парчета.
-Ти пази спийдърите, аз ще го потърся.-Фауст започна да претърсва улиците.След около половин час, той затвори очите си, защото те започнаха да сълзят.Тогава бунтовника се сблъска със някой.Фауст отвори очите си и видя че се е зблъскал със някой в роба.Бунтовника го хвана за гушата, качулката на другия човек се смъкна.
-Ти ли си Малек?-във думите на Фауст се четеше надежда това де не е бунтовника, който търси, но беше длъжен да попита.
-Да, аз съм Малек
-Човече, защо си се скрил в кофа?!Сладкият аромат носещ се от теб ще държи дебелият,сополив нос на Палпатин на километри от теб...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lino Walker
Bounty Hunter
Bounty Hunter
avatar

Male
Брой мнения : 798
Age : 24
Местожителство : Тарис
Професия : Ловец на глави (особено чалгарските)
Любим цитат : "I'm just a simple man trying to make my way in the universe." - Jango Fett
Registration date : 31.08.2006

ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   Вто 22 Юли - 5:22

Сектор J-44. Един часа след полунощ. „Защо ми трябваше да се правя на пилот?” за пореден път се запита Малек. Отново си припомни събитията след покушението.
Тъкмо се беше качил на спидъра си и се беше запътил към сектор J-44. Малко се изненада, когато имперците го подгониха със спидъри. Също така не беше предвидил, че ще започнат да го стрелят. Но по никакъв начин не успя да предотврати верижната катастрофа, която причини с отличните си пилотски умения. Това уби почти всичките му преследвачи, но спидъра му се разби. Изгубиха го при сектор J-43, но при J-44 отново го подгониха.
Изплъзна им се при жилищния си модул и влезе в жилището си напълно незабелязан.
Бързо събра малкото багаж, който имаше и излезе на улицата. Където току-що отказалите се да го търсят щурмоваци го видяха и започнаха да преследват.
Тъй като въобще не му се тичаше, открадна наблизо паркиран спидър и пак успя да им се изплъзне. За
съжаление съдбата на това превозно средство не беше по-различна от тази на първото.
Трябваше с останалите си сили да избяга в най-западналата част на сектора. Беше прекалено изморен, за да продължи да тича и затова се скри в най-близката кофа за боклук. Надали имаше по-пълен и ароматен контейнер на цял Корусант.
Единственото, за което Малек беше доволен беше това, че се изплъзна на имперците и че никой не видя лицето му, тъй като през цялото време беше с качулка. Това, за което не беше доволен беше, че трябваше да прекара близо шест часа в скривалището си, докато преследвачите му най-накрая не се отказаха да го търсят.
„Приличам професионален бездомник с поне петнайсет годишен стаж...” – си каза Малек след като излезе от кофата за боклук и огледа дрехите си. „Дори мириша на такъв!”
Вървя близо двадесет минути, като се олюяваше на почти всяка крачка. По навик потърка очите си с палеца и показалеца си. Почувства се така сякаш две топящи се метални остриета бавно се забиваха в очните му ябълки и ги изгаряха, докато си проправяха път до мозъка му. Бунтовникът изкрещя от болка. Стенейки, започна да залита и влезе в претъпкана с боклук уличка. Не успя да види единствения човек, стоящ в нея. Блъсна се в него и падна на земята.
Не виждаше почти нищо, но усети как мъжа го хваща за врата. Не беше силно, но беше достатъчно здраво, за да разбере, че ако мръдне ще се прости с живота си. Главата на бунтовника се наклони назад и качулката му падна. Мъжът огледа лицето му и каза:
- Малек Леизар?
Беше толкова замаян, че отговори механично:
-Да, аз съм Малек.
Човекът го пусна и му помогна да се задържи на крака. Каза с насмешка:
- Човече, в кофа ли си се крил?! Сладкият аромат, носещ се от теб ще държи дебелият сополив нос на Палпатин на километри от теб...
Изглежда, човекът беше добронамерен. Затова Малек си позволи да му каже:
- Ако можех да те видя, щях да ти пръсна черепа... – по звука, който чу и размазания образ, който виждаше, разбра че мъжът се засмя.


Последната промяна е направена от Lino Walker на Пет 15 Май - 21:15; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://legacyofkainphbb.forumotion.com/
Bloodcount
Посветен
Посветен
avatar

Брой мнения : 19
Age : 23
Registration date : 14.07.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   Вто 22 Юли - 8:24

-Значи ти си бунтовникът който трябва да спася?
-Очевидно...
-Добре, последвай ме нека отидем до моят спиидър.-след около 15 минути бяха при спиидърите. Малек забеляза, че улицата на която се намираха беше сравнително чиста.Имаше два спиидъра, един мъж, среден на ръст, доста слаб на пръв поглед, стоеше и ги чакаше.Когато той забеляза Фауст каза:
-Шефе ти се върна!
-Да, Янос.-Фауст се обърна към Малек и каза:Това е моят най-талантлив хакер, както и моят заместник.Той може да дешифрира информацията която взех, докато ти си отстранявал някой прекалено лоялни сенатори.Малек, ето какъв е плана- ще отидем във един от баровете на един приятел на баща ми.Там ще може да отпочинем и да се занимаем с информацията.
-Отлично, а как ще стигнем дотам?-В гласът на Малек имаше малка доза притеснение.
-АЗ ще карам-каза Фауст, след това се усмихна и каза-Ценя си живота прекалено много за да го пропилея.
-Сър, трябва да тръгнем незабавно, радарът показва наши имперски приятели.-Тримата мъже се качиха на спиидърите и потеглиха.Пътуването траеше около половин час.Вече се намираха във един от доста богатите сектори.Когато стигнаха до бара Фауст се притесни.Името беше променено, но въпреки това той каза на Янос и Малек да слезнат ."Идвам след две минути"каза им той.За негово успокоение собственикът на бара беше същият.
-Хайде момчета да вървим!-Те влезнаха във един доста опушен бар, на масите се играеха хазартни игри и често ставаха караници.Светлина почти нямаше, тук-там имаше по някоя лампа, която разкъсваше тъмнината.Имаше няколко красиви танцьорки.Като цяло този клуб беше една дупка в сравнение със стандартните клубове за този сектор.Фауст си помисли че този клуб е само за гангстерски срещи и затова е в такова отчаяна състояние.Когато влезнаха в сепарето Янос извади малък компютър и започна да дешифрира кодовете, които бяха откраднати.Фауст и Малек си поръчаха питиета.
-Готово!-Едва когато Малек беше отпил първата си глътка Янос беше готов.
-Е?Не ни дръж в неведение, какво сме откраднали?-попита Фауст със развълнуван глас.
-Хм....империята има прототип на нов робот...Той е доста нетипичен за техният стил.Откраднали сме неговите чертежи, местоположението на фабриката.
-Какъв е робота?-потита Малек.
-Това не изглежда добре, явно че новият робот ще е Той, тоест ще има интелект надминаващ този на друидите."Той" ще представлява кула дълга около 50-60 метра.Ще се придвижва с четира крака наподобяващи тези на паяк.Отгоре ще има една сфера, която представлява окото на чудовището.Това е голям скенер, който щом засече бунтовническа дейност ще праща роботи-преследвачи, които ще го отстраняват.Кулата е от доста здрав метал, снабдена е със много лазери и самонасочващи се ракети,а най-големият проблем е гравитационното оръдие.То може да прати площ със радиус 20 метра във космоса.Добрите новини са, че досега няма готов.Фауст трябва да унищожиш фабриката преди да са произвели от тези чудовища.Той може да убие цяла бунтовническа армия само със оръжията си, а ако използва и роботите...
-Колко време ще им трябва за да довършат първата машина??-Попита Фауст, силно притеснен
-О, не!Взели сме информация за сенаторите, не за машината.
-Идеално-каза Малек.
-Идеално?Май повечко време си стоял в тази кофа, ако сложат едно от тези чудовища на Корусант сме мъртви...
-Знам, Фауст, но със тази информация, що можем да видим гласовете на сенаторите.
-Да, освен това ще може да разберем кои ще са следващите ти жертви, ако трябва и аз ще ти помогна, но ако избием достатъчно сенатори империята ще е в криза и няма да може да отделя време за тези чудовища-Фауст каза тези думи с усмивка, после допълни-Чух че над Корусант сенатор Поллок е бил заловен.Янос, кажи какво можеш да намериш за сенатор Кел Поллок.
-Сър, изглежда че той ни подкрепя, бил е заловен, после е бил освободен от кораб на име "Душегубеца".-Фауст помисли една минута и каза:Янос, възможно ли е, хм... "Душегубеца" да е бил нападнат от бунтовници, историята със Поллок изобщо да не се е случила и да пооправим досието му?-Янос помисли доста преди да отговори и каза:
-Да, сър, но трябва да сме във вашето скривалище.
-Малек, нека те заведа в моето скривалище, там ще сме във безопасност.
-Води, Фауст.-Тримата мъже се качиха на спиидър тип Arrow-23.
***
Малек забеляза че те са спряли пред една порутена зграда.
-Тук ли живееш?-попита учудено Малек
-11 Етажа по-надолу-каза Фауст.-тримата мъже влезнаха в стаята.Янос натисна копчето за асансьора.Мъжете се качиха и Фауст натисна копчето за единайстият етаж.Асансьорът тръгна надолу.След това бунтовниците се узоваха във една доста голяма стая, в единият край имаше 4 легла, едната стена е запълнена от компютри, на срещуположната.Имаше три други врати, едната от които беше масивна и леко раждясала.
-Е, Малек, добре дошъл на моето скромно убежище в Коруснат.
-Сър, готов съм да започнем със редакцията на досието на Поллок.
-Добре, знаеш какво трябва да бъде направено,Малек, в средната врата ще намериш банята, можеш да се освежиш там, във гардероба ще намериш и чисти дрехи, вземи които ти харесат. Аз имам малко работа, трябва да се свържа със няколко бунтовника, които май знаят къде е Поллок
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lino Walker
Bounty Hunter
Bounty Hunter
avatar

Male
Брой мнения : 798
Age : 24
Местожителство : Тарис
Професия : Ловец на глави (особено чалгарските)
Любим цитат : "I'm just a simple man trying to make my way in the universe." - Jango Fett
Registration date : 31.08.2006

ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   Пет 1 Авг - 22:42

-Кажи ми отново, Фауст - защо правим това?
- Колко пъти трябва да повторя, Малек? Защото това е голяма заплаха за Съюза. А
няма ли го Съюза, няма да има кой да ни плаща. Което е лошо.
- Да, знам това, но така и не отговори на първоначалния ми въпрос - защо аз
трябва да идвам с теб като ти ще връчваш плановете?
- Защото сме екип.
- Така ли? Откога?
- Откакто те спасих от задушаване от собствената ти миризма, оттогава!
- Добре де, няма нужда да се ядосваш...
Фауст въздъхна. Двамата седяха в спидъра му и пътуваха към главната бунтовническа база на Корусант.
- Я чакай малко... ти да не би да каза, че сте откраднали плановете за робота?
- Да, защо?
- Глупак! Защо не сте ги копирали!? Знаеш ли колко лесно се проследят откаднати планове?!
Бързо, направи им копие!
Гледайки го учудено, Фауст копира плановете на личния си коммпютър и каза на Мелкая, който
управляваше спидъра, да спре. Компютърът с откраднатите планове остана в спидъра, а този с копираните – във Фауст.
Отне им няколко часа, но тримата успяха да стигнат пеша до сектор L-23 – едно от най-бедните и западнали кътчета на цялата
планета.
- Какво правим в тази дупка? – попита Малек
- Тук е бунтовническата база.
- Какво? Чувал съм, че Съюза не е много богат, но нямах представа, че е чак толкова беден.
Фауст не отговори. Двамата влязоха в една наполовина срутена сграда.
- Само не ми казвай, че е тук!
- Ще млъкнеш ли най-накрая?
Влязоха в асансьора и Фауст натисна бутона за партера.
- Ъъъ, Фауст, ние сме на пратера.
Асансьорът се разтресе и започна да слиза надолу.
- Какво по...
Преди Малек да успее да завърши изречението, асансьорът спря. Вратата се отвори и атентаторът видя Корусантската бунтовническа база. На пръв поглед изглеждаше като някакво малко порутено скривалище, но Малек скоро разбра, че това предположение е много далеч от истината. Всъщност базата беше много голяма и напомняше на Малек на имперските центрове, които от време-навреме беше посещавал като майор. След като минаха през няколко коридора, спряха пред една врата.
Фауст влезе без да почука, Малек го последва.Стаята беше малка. В нея имаше едно бюро, на което седеше стар мъж във военна униформа. Косата и брадата му бяха напълно посивели.
- Фауст? Какво правиш? Защо не ме уведоми, че идваш? Знаеш, че съм много зает човек. – каза мъжът. След това погледна към Малек и допълни – ново попълнение?
- Да, може да се каже, но не за това Ви безпокоя. Нося нещо от жизнена важност за Бунтовническия Съюз.
- Добре. Дай ми го веднага. А ти – обърна се човекът към Малек – отиди в съседната стая – там ще ти зададат няколко въпроса относно отношенията ти към Бунтовническия Съюз...
- Ама аз...
- Просто отиди! – извика вече раздразнения Фауст.
Малек излезе от стаята. Влизайки в съседната, чу как съобщават на човека в нея да го очаква.
- Здравейте – каза дребният мъж зад бюрото в кабинета, в който току-що влезе Малек
- Вижте какво, доста бързам, така че нека просто прескочим формалностите. Аз съм Малек Леизар. Бивш имперски майор. Първо служех като командир на армия, а към края на кариерата си ми се наложи да взема обратно важни откраднати файлове и след като изпълних успешно това, ме назначиха като главнокомадндващ
на специален отряд. Така че не само знам слабостите на имперската армия, но знам и как действат специалните им отряди. Бях изключително добър пълководец и дори имам няколко медала. Сега имам доста малко, тъй като претопих повечето след като дезертирах. Наскоро се славя с убийствата на деветнадесет сенатора. Но всъщност искам да командвам армия, тъй като знам всичките слабости на имперския строй.
След като Малек каза за опита му като майор, човекът придоби силно изненадано изражение, но след като атентаторът му спомена за сенаторите, мъжът направо се опули.
- Ами... хубаво... – успя да смотолеви той – добре... Много добре, даже. Браво.. Но само едно ме плаши.
- Кое?
- Ами казахте, че сте ръководел имперски специален отряд. И че сте дезертирали. Това малко не се връзва. Бихте ли ми казали защо точно дезертирахте?
- Разбира се. Причините всъщност са три. Една от тях е, че осъзнах, че Император Палпатин е тиранин, глупак и използва страха, за да кара хорат си да го подкрепят. Това не е правилно; не мога да служа на човек, който кара поданиците си да се страхуват от него и да налага решенията си върху тях. Просто не мога да се бия за такова изчадие.
- А другите две причини?
- Алкохол и... как да го формулирам.... барове за развлечения. Но ако трябва да сме хронологично точни, тези две се появиха преди тази, която обясних преди малко.
- Как така?
- Ами когато служех като главнкомандващ на отряд, не ни позволяваха да.... се любоваме на нощния живот, който предлагаха местата, които посещавахме. И на мен просто ми писна. И затова... просто се разкарах. Не беше лесно, но все пак успях. След това доста се полюбовах на живота. бях в доста неприятно положение. Десетте хиляди кредита, кито имах, се изпариха за по-малко от три дни. И след като претопих половината си медали, осъзнах това което казах като първа причина.
- Хм... ами хубаво, мисля, че свършихме...
- Не, не сме. В момента сигурно си мислите, че съм шпионин, но грешите. Ако бях такъв нямаше да кажа на Фауст да копира откраднатите планове, които носим на началника Ви. Ако не го бях направил Империята щеше да знае точно къде се намираме в момента. Също така ако бях имперски шпионин, вече щях да съм пратил сигнал, индикиращ местоположението ми, поне осем пъти.
Мъжът се замисли и каза:
- Да, имате право... сега ще пратя кандидатурата Ви. Приятен ден!
Малек излезе бързо от стаята и влезе в кабинета, в който бяха Фауст и възрастният мъж.


Последната промяна е направена от Lino Walker на Пет 15 Май - 21:22; мнението е било променяно общо 4 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://legacyofkainphbb.forumotion.com/
Bloodcount
Посветен
Посветен
avatar

Брой мнения : 19
Age : 23
Registration date : 14.07.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   Вто 5 Авг - 9:52

-Малек,
мълкни и върви!Просто ще те разпитат...
-Оф, добре...-Фауст и старият мъж влезнаха във една малка стая.Навсякъде имаше разхвърляни карти на галактиката, писма от съпротивата и други дреболии .Имаше едно голямо бюро и 2 стола. Бунтовническият лидер се обърна към Фауст:
-Е?Защо ме безпокоиш?
-Взех малко файлове от империята и виж какво открих- Фауст му подаде личния си компютър и старият мъж прегледа информацията.
-Фауст,да не би да искаш да ги атакуваме?
-Да,аз ще се промъкна и ще се погрижа за робота, а ти и отряд от бунтовници ще задържате охраната.
-Но ще бъде прекалени трудно и рисковано.
-Поговори със Малек.Той има план, обсъдете го и ме извикайте когато сте готови.-Фауст взе меча си, наметна черният си шлифер върху тъмно-червената си риза и каза:
-Сега ще трябва да ме извиниш.Имам работа...а, да ще взема спиидърът който оставих тук преди няколко дни.
-но...
-Довиждане!-
След половин час Фауст беше в сектор L-43.Той
спря във една задънена улица и стана от своят спиидър.
-Знам че ме следиш, можеш да се покажеш.-бунтовникът
се беше отдалечил за да може да се заеме със преследвача му както подобава.
-Интерестно-появ исе младеж на възрастта на Фауст, беше малко по-висок и малко по-мършав от
бунтовника. Беше облечен в сиво.Той стана от един спиидър и извади една голяма метална кутия.-Явно това което каза моят господар е било истина.Аз съм вестносец.с твоя помощ моите господари ще унищожат империята и ще се въззкачат като новите господари на галактиката.-Фауст избухна в смях
-Ако мислиш че е възможно 5 човека да убия поданиците на империята то ти жестоко се лъжеш.
-Грешиш.Моите господари подготвят армия от хора с изключителни таланти.Уменията ти с меча са впечатляващи..с правилно обучение ще можеш дори да се превърнеш в легенда.
-Сега можеш да ми кажеш истината.Знам че не става въпрос за уменията ми.Има нещо повече...искаш да знаеш къде е Аша нали?-вестоносецът въздъхна и от една кутия
извади метална раница.той си я сложи на гърба, после от същата кутия извади две пики и ги окачи на гърба си.
-Ще те накарам да дойдеш независимо дали искаш или не!
-Рицар без броня, а?-Фауст извади меча си и застана в бойна позиция.Двамата мъже се затичаха един към друг.Последва зблъсък.Фауст успя да изтласка противника си на
няколко крачки.”Мога да забия меча си в сърцето му...но така няма да мога да видя цялата му сила и няма да мога да науча нищо повече за този орден.”Бунтовникът опря меча на рамото си и изчака противникът му да се подготви.Вестоносецът се затича към Фауст .Наемникът отби атаката и изрита противникът си в гърба.След това той вдигна своят меч и се приготви да отсече главата на опонента си.
-Няма да ме победиш толкова лестно!-сякаш тялото на вестоносеца избухна.Фауст беше отхвърлен назад.Тогава той видя че опонентът му лети във въздуха.Около него имаше нещо като роба от гъст, черен дим.
-Какво по дя...
-Какво има?Да не се изплаши?Този газ ми дава възможността да летя, той е по-силен от стомана и мога да го използвам за много силни атаки.Ти си победен, Фауст.
-Не ти ли трябва жребец, за да ме убиеш със това нещо?-бунтовникът посочи пиките с които опонентът му си служеше.Той се затича и се опита да забие мечът си в гръдният кош на опонента си.Острието потъна около 4 сантиметра..Тогава газът започна да го поглъща.Фауст активира електричеството на меча си и оръжието му се освободи.
-Вестонесецо, какво е името ти?
-Не е важно.
-Добре господин не е важно, по-добре ми докажи че греша като те мисля за надувко, отворко и някакво хлапе което се има за важна клечка...
-ХА!Виж кой го казва, Фауст.Но щом искаш да знаеш името ми-казвам се Кейн.
-Добре си поприказвахме, но трябва да се върнем към битката.-вестоносецът се спусна към Фауст.Бунтовникът се затича към най-близката стена, след това скочи и видя как противникът му заби двете си оръжия .Бунтовникът се приземи върху двете пики и седна върху тях..След това той извади своят бластер и стреля три
пъти.Кейн избегна и трите изстрела, прелетя на 5 метра от Фауст.Бунтовникът стана и зареди мечът си”Време е да свърша с това!”Наемникът се затича към вестоносеца и заби острието на меча си в гръдният му кош.Тогава противникът му избухна във облак от дим.Когато Фауст възвърна видимостта си видя че от четирите му стани има копия на Кейн.
-Клонинги от дим, а?Вече с нищо не можеш да ме уплашиш,
Кейн!-„По дяволите!Ако беше казал нещо щях да разбера Кой е истинският и щях да убия само него.” Фауст скочи, защото четиримата му противника го атакуваха едновременно.Бунтовникът се
приземи като изпълни един почти перфектен ритник със завъртане.С него покоси единият от вестоносците.Той избухна в прах.След това със ноктите на дясната си ръка преряза гърлото на още един клонинг.Фауст заби мечът си във земята, скочи
и изрита третият вестоносец.Той се отблъсна назад, но не стана на прах.Последният от клонингите на Кейн атакува Фауст.Бунтовникът избегна атаката.На дясната ръка единствено върха на нокътът на малкият му пръст светна.Наемникът докосна адамовата ябълка на клонинга и видя как противникът му избухва и се превръща
на малко, черно облаче дим.
-Ти ме победи честно, Фауст.Вземи оръжието ми и ме убий.
-Не е нужно а умираш. Присъедини се към бунтовниците.-Кейн хвана мечът на Фауст и го за би в сърцето си.
-Чрез оръжието ми ще живея и аз.-след това Кейн се закашля и умря.
Тогава от един транспортен кораб слезнаха 1 отряд щурмоваци.Командирът им каза:
-Фауст Блъъдмор.Ти си обвинен във крадене на данни от първа втора и пета степен, за убиване на предани имперски поданици, за унищожаване на ценни документи и накърняване на достойнството на командири.-след като се изказа имперският войн си пое дълбого вздух.
-След цялата тази реч няма ли да започне веселбата?-Фауст беше готов за битка.той беше сложил раницата на гърба си.Вместо метални калъфи за пики се появиха за катани.От димът се сформираха две средни на големина, черни катани.Фауст ги извади и се затича към първият щурмовак, но със ужас забеляза че те са тъпи.тогава отстъпи няколко метра назад и ги хвърли.те се забиха много надълбоко въпреки че бунтовникът ги хвърли съвсем леко.”Сега
разбирам!”каза си той.започна да се върти.Със всяко завъртане пристъпваше крачка напред и хвърляше по една катана.Когато броят на забитите катани във телата на противниците му стана 10 Фауст щракна със пръсти и остриета та се изпариха. При самото изпаряване те изгаряха част от месото на щурмоваците и разширяваха раните им.Когато имперците започнаха да обстрелват Фауст той се загърна
със шлиферът си и остави димът да го погълне.Изстрелите на щурмоваците рикошираха към тях.Наемникът събра във двете си ръце от димът и свормираха пика.Тогава оръжието му го изстреля много силно напреди той заби пиката чак до дръжката във последният жив имперски войн.След това той свали раницата си каза”Ако внимавам със нагорещявнето на това оръжие ще съм в отлична бойна
готовност по всяко време.след това той изтегли мечът си от тялото на Нейн и видя, че раницата се трансформира във ножница за неговият меч.
-Кел Поллок, дано да си забъркал каша, защото иначе ще умра от скука!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darth Haima
Ситски Лорд
Ситски Лорд
avatar

Брой мнения : 40
Age : 25
Registration date : 20.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   Чет 7 Авг - 1:36

Куросант...Центърът на великата галактическа империя. Седалището на негово императорско превъзходителство.
Куросант - планета , на която сенаторите , дори самият император вече не бяха в безопасност. Една бунтовническа отрепка бе започнала да избива сенатори. Е вярно разполагаха с приблизителен негов портрет , но гадината сякаш бе потънала в дън земя. Вече няколко дни издирването но се оказваше неуспешно. В резултат на това лично лорд Вейдър бе издал заповед за блокада на всички космодруми на планетата. Само военни кораби и частни совалки на сенатори , които бяха доказали верността си към императора , можеха да напускат орбитата на планетата.А приходящият транспорт бе задържан и щателно проверяван и дори след това повече от деветдесет процента от корабите получаваха отказ за приземяване на планетата. По улиците имаше засилено присъствие на войници , а всеки сенатор бе получил охрана от четири щурмовака. Императорската гвардия бе увеличена , всекидневно се извършваха арести и обиски на апартаменти на видни сенатори , и дупките в най - бедните квартали , но ... Всичко бе труд хвърлен на вятъра. Студена пот изби по челото на Блейн , докато си припомняше това. Вече седем часа седеше в квартирата си , която беше само на километър и половина от казармата , в която бяха разквартирувани щурмоваците му. Погледна отново към четеца на файлове - много , но ненужна информация. Улики , обиски разпити , психологически анализи... Всичката тази информация водеше до задънена улица , не помагаше по никакъв начин на разследването... Внезапно из кабинета се разнесе равномерно пиукане. Никетис отиде до бюрото си натисна две копчета , набра личният си код и холопроекторът му се включи. Показа се изображението на щурмовак застанал в стойка мирно. Беше взел шлемът си в лявата ръка и Никетис с интерес изучаваше лицето му - с подчертан лек загар и няколко дълбоки белега върху кафеникавата кожа.Късо подстригана коса и пронизващи черни очи. Сега върху лицето му бе изписано дълбоко вълнение :

- Сър , може ли?
- Какво има командир?
- Преди петнайсет минути в сектор L-43 е бил избит един претърсващ отряд. Картината свалена от шлемовете на убитите не е една от най добрите.Единственото , което успяхме да разберем , е че нападателят е бил мъж. Може и да има връзка с нашия случай , може и да няма…
-Добре командир – приготви една ударна група от десет човека. След около десет стандартни минути трябва да сте готови.Отиваме да разследваме!
- Слушам сър!



***


Вече от пет минути се намираха на мястото на състоялия се сблъсък – наоколо се търкаляха телата на убитите войници , а на петстотин метра от тях беше транспортният им кораб. Който и да се бе справил с войниците бе много добър…Но не може да се справи с това , което аз му подготвих ! – помисли Никетис. Той сложи кожените си ръкавици , пристегна кобура си и излезе извън Ламбдата. Очите му обходиха създалата се обстановка – L – 43 бе място , в което живееха отрепките на обществото – затова и покрай пресечките заобиколени от войници , той виждаше само отрепки. Глупаците дори не забелязваха хората строени около тях а се взираха жадно в кръвта на убитите войници. Е , беше време да започва с изпълнението на плана си. Докато бе пътувал насам се чудеше как може да накара една отрепка от бунтовниците да се покаже – като обвини и накаже невинни хора за извършеното престъпление , и то на самото място където то бе извършено. Ако беше вярно за състраданието и идеализма на тези отрепки , някой веднага щеше да се опита да спре репресията и да попадне в капана. По покривите на съседните сгради имаше разположени снайперисти , високо във въздуха се бяха издигнали дроиди следачи , а около тях бавно кръжаха три ламбди , носещи в търбуха си най - верните му щурмоваци. А ако самият той се окажеше под атака… Десетте щурмоваци , който бе взел със себе си можеха да се правят с всичко. А ако отрепката не дойдеше?... Щяха да го пишат като поредното прочистване.
Никетис стегна ръкавиците си и кимна на войниците. Върху обградените започнаха да валят удари от всички страни. Той собственоръчно разби главата на един идиот опитващ се да избяга. Черепът му се удари в някакъв ръб плисна кръв примесена с парченца мозък и бързо полепна по лицето и униформата на Блейн.Пресечките и малките улички се изпълниха с писъци и молби за пощада.
„ О нещастници , не знаете колко много искам , някой да дойде да ви спаси”- Помисли си Блейн до като чупеше крака на един по – борбен индивид. А безизразното му и изцапано с кръв лице , ръцете му , покрити с парченца мозък и кожа всъщтност измъчваха някой друг.

_________________
Покоят е лъжа, съществува само страст. Чрез страст аз постигам сила. Чрез сила - постигам могъщество. Чрез могъщество - постигам победа. Победата ще счупи моите окови. А силата ще ме направи свободен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lino Walker
Bounty Hunter
Bounty Hunter
avatar

Male
Брой мнения : 798
Age : 24
Местожителство : Тарис
Професия : Ловец на глави (особено чалгарските)
Любим цитат : "I'm just a simple man trying to make my way in the universe." - Jango Fett
Registration date : 31.08.2006

ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   Нед 26 Окт - 13:44

Малек излезе от стаята и влезе в кабинета, в който за последно беше видял Фауст. Но там стоеше само възрастният мъж във военнатa униформа, който каза:
- Току-що прочетох репертоара Ви и мога само да кажа, че вече сте пълноправен член на Бунтовническия Съюз. – човекът стисна ръката на Малек.
- Благодаря Ви. Къде е Фауст?
- Не знам. Взе спидъра, който беше оставил тук преди няклко дни и тръгна нанякъде.
- Знаете ли накъде?
- Не.
- Каза ми, че сте имали някакъв план.
- План? За какво?
- За унищожението на фабриката, където Империята произвежда тези свои нови роботи.
- А, да, този план. Ами идеята ми е...
Някой потърси мъжа по комлинка в кабинета му:
- Сър, имперски отряд напада около 50 цивилни близо до вход 13. Да изпратим ли войници?
- Мобилизирайте отряд от...
- Нищо не правете! – изкрещя Малек, скачайки от стола си.
- Какво си позволяваш?! Кой ти дава правото да се разпореждаш на хора ми?!
- Не разбиирате ли, че това е капан? – обърна са Малек към човека - Бих се обзаложил, че в близост до този отряд се крие друг поне два пъти по-голям! Проклетите имперски псета само ви чакат да се втурнете да помагате на тези безпомощни глупаци и да избият не само отряда, който ще пратите, но и всеки един човек в тази база!
- Добре, а какво предлагаш – да не правим нищо?
- Точно така.
- Но не мога просто да оставя имперците да избият тези невинни хора!
Малек седна на стола си и каза:
- Добре, Вие решете кого да спасите от сигурна смърт – 50 човека, чийто живот и без това е вече свършен, или стотиците хора в тази база, които са били достатъчно смели, за да се опълчат на Империята и да се присъединят в този съюз.
Мъжът се поколеба за миг и каза:
- Не предприемайте нищо. – и изключи комлинка
Двмата мълчаха в продължение на около десет минути, докато Малек не каза:
- Относно плана.
- Да?
- Ето как мисля да стане – Фауст и хората му да влязат във фабриката, да им прекъснат комуникациите и да унищожат всички налични роботи. През това време Мелкая Одрун ще изтрие цялата налична информация относно този имперски проект – планове за построяване, всичко което намери. На нещата, които няма да може да изтрие на място или ако намери местоположения на бъдещи такива фабрики, ще направи списък. Докато правят това, голяма ударна група, която се надявам да водя аз, ще изведе охраната на тази фабрика, която съм сигурен, че ще е много голяма, и ще я задържи за толкова време, колкото ще е нужно на Фауст и хората му да си свършат работата. След като са готови, ще взривят фабриката и всички ще се ометем.
- Хм... добър план, но има два големи недостатъка.
- Които са?
- Първо – колко време ще е нужно на хората във фабриката да направят всичко, което току-що каза. Дори не знаем как тя изглежда! И втория, който е още по-голям, са парите. Ще е нужна добра екипировката и най вече хора от ударната група, която ще здържа охраната. Не вярвам някой да приеме да е от тази група само от добра воля, нито мисля, че има много поддръжници на Съюза, които биха ни спонсорирали в това начинание. Сигурен съм за двама, които биха се съгласили, но те не са чак толкова богати...
- А, да, пропуснах да спомена тези две части. Относно първия недостатък – аз ще вляза във фабриката и ще направя колкото се може по-точни нейни планове.
- И как смяташ да го направиш? Ще отидеш там и мило ще ги помолиш да те разведат?
- Нещо такова... Поне за това с отиването там и моленето да ме разведат...
Мъжът го погледна учуден.
- Но няма аз да отида там. - допълни Малек и се усмихна– Там ще отиде майор Малек Леизар.
Човекът се очуди още повече.
- Още си пазя имперската униформа. Ще си я сложа, ще се накича с медалите, които са ми останали, ще цъфна пред прага им и ще им кажа, че съм бил пратен на миисия да се внедря в Бунтовническия Съюз.
- И какво ще и кажеш, че си научил от тази своя мисия?
- Още не съм решил какви глупости да им кажа. Ще измисля нещо...
- Добре. А как смяташ да се справиш с втория проблем?
- Решението се състои от две думи, или по-точно от едно име – Кел Поллок. Спонсорираше повечето от работодателите ми. Докато имперците не ги избиха или пратиха на Кесел де... Както и да е, човекът е голям паралия и е достатъчно смахнат, за да се навие на това.
- Имаме късмет – Поллок в момента е в кораба на бъдещия сержант Гаркин. Тъкмо разговарях с него, за да решим къде ще е най-безопасно да оставим сенатора, когато двамата с Фауст влязохте в кабинета ми. Ще накарам хората...
- Сър, имперският отряд току-що се махна. Оставиха около двадесет щурмовака на пост.
- След няколко седмици сигурно ще ги разкарат. А ако не го направят, то със сигурност ще ги разкрат след като взривим имперския център в P-68…
- Исках да ви питам нещо – в новините чух за бунтове някаква си Ортана V, но трябваше бързо да се махна от апартамента си, така че не чух много. Нещо против да ми разкажете за какво става дума?
- Ами накратко – положението е лошо. Бунтуващите се граждани са зле въоръжени, а и повечето от тях не са и много добри стрелци. Последното, което научихме е, че имперците са успели да заловят кмета на Т’Драл и един от приятелите му. Сигурно са си помислили, че втория е от организаторите на въстанието...
- А наистина, кой го организира?
- Офф, няма значение. Нали искаше да говориш с Кел Поллок?
Мъжът натисна един от бутоните на комлинка си и каза:
- Свържете ме с ефрейтор Гаркин.
След няколко секунди по комлинка се чу:
- Полковник Наидор. Тук ефрейтор Гаркин.
- Гаркин, къде сте ти и екипажа ти в момента?
- На Ортана V – там, където ни казахте да бъдем след като спасим сенатора.
- Много добре. А къде го оставихте?
- В момента е при нас.
- Каквоо!!! – изкрещя Малек, скачайки от стола си. Прескочи бюрото на ошашавения полковник, избута го от стола му и започна да крещи в комлинка:
- Идиот! Малоумник! Тъпанар! Никой ли не те е учил, че спонсори не се, повтарям, не се пращат на бойни полета! Колко трябва да си тъп, за да не се досетиш?!
- Беше се промъкнал без ние да знаем. Какво тря...
- Промъкнал се? Какъв войник си ти?! И редник не заслужаваш да бъдеш!
- Имате ли нещо против да седна на стола си? – чу се леден глас до Малек
- О... полковник... – като че ли атентатора чак сега забеляза какво беше направил – ама разбира се, че нямам... седнете... – каза Малек отдръпвайки се от стола на полковника.
Мъжът го погледна и отново се обърна към комлинка:
- Майорът е прав да ти крещи и ако не му бях толкова ядосан, щях и аз да ти се разкрещя! Откъде ти идва вършиш подобни глупости?!
- Вижте какво, няма защо да се притеснявате. Сенаторът е в пълна безопасност при нас. И косъм няма да падн... – връзката прекъсна.
- Сигурно е от тази нова честота, която използваме – каза несигурно полковникът, натискайки копчетата по комлинка си – започнаха да засичат разговорите ни на старата и трябваше да я сменим... сигурно още има проблеми с общуването на дълги разстояния...
- Не, – каза Малек – не е от честотата. Винаги, когато се напада кораб или база, първото нещо, което трябва да направиш е да спреш комуникациите. Първото нещо, на което те учат където и да е.
- Не, не, не. Със сигурност не е това... нали?
- Нещо ми подсказва, че си имаме работа с имперски специални части.
Полковникът видимо се притесни.
- Е, добре – каза Малек – тръгвам към Ортана V.
- Какво? Луд ли си? Ще трябва да подготвим отряди, екипировка.... ще ни е нужна поне седмица!
- Е, ние нямаме седмица. Тръгвам веднага. Ще се обадя на Фауст, а вие съберете всички хора, които можете.
- Ще ми трябва разрешение от генералите... а за да го взема ще са ми нужни поне два дни...
- А без такова разрешение колко човека ще можете да ми осигурите?
- Не повече от сто...
- Страхотно. Повече не са ми нужни. Те, хората на Фауст, „Горящите Остриета” и приятелите им ще са предостатъчни, за да се справим с имперските псета.
- „Горящите Остриета”?
- Една от най-големите swoop банди в момента. Когато бях майор хванах лидера им, но като дезертирах го освободих. Заедно с други поддръжници на Съюза... длъжник ми е. Между другото, ще са ми нужни около 40 хиляди кредита.
- 40 хиляди?! За какво?
- Епировка. Броните на спец. частите не се пробиват лесно. А хората, които ще можете да ми осигурите не вярвам да имат оръжията за тази цел.
- Да, и аз не мисля така...
- Знам точно откъде да взема нужните оръжия. А за да екипираме и хората на плнетата с такива оръжия ще се погрижи сенаторът.
- Хмм... Добре... но част от парите ще трябва да взема от личната си сметка... даже по-голямата част... Колко каза – 40 хиляди?
- Да.
Докато кредитите се прехвърляха в сметката на Малек, той попита:
- А случайно да можете да ми осигурите дроиди с камери?
- Дроиди с камери? – учуди се полковникът
- От онези, които се използват за шпиониране.
- Да, мога, колко са ти нужни?
- Около 30.
- 30? За какво са ти толкова много?
- Нямам време за обяснения. Ще можете ли?
- 20 как ти се струват?
- Перфектно. Обадете ми се щом направите всичко, за което Ви помолих. През това време ще потърся няколко приятели... – кредитите тъкмо се бяха прехвърлили в сметката на Малек.
Бунтовникът излезе от кабинета на полковника. Извади комлинка си и се свърза с Фауст:
- Фауст? Фауст, чуваш ли ме?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://legacyofkainphbb.forumotion.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Корусант   

Върнете се в началото Go down
 
Корусант
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
ForceGuild: The Force Consortium :: .::Форумна ролева игра::. :: Ерата на Бунта-
Идете на: